„Небето, като от коприна,
това е моята родина…”

Всеки от нас е запознат с този пасаж от „Високи сини планини” на Младен Исаев. За много футболисти обаче тази фраза не е много категорична. Мнозина играчи избират да сменят по една или друга причина държавата, чиято чест защитават. Ще направим кратък обзор на тези играчи, обличали националните фанелки на различни държави, като разбира се – няма как да отбележим всички.

Първият познат футболист, който играе за две различни държави е Колин Кембъл (1883-1972). Въпреки че името му не звучи съвсем латиноамериканско, Колин Кембъл е роден в Буенос Айрес. Като играч на Естудиантес, той дебютира за аржентинския национален отбор през 1907 година, но изиграва едва един мач. През 1910 година, играещ вече в Сантиаго Национал, Кембъл изиграва 4 мача и отбелязва 1 гол за националния отбор на Чили. Едва ли господин Кембъл осъзнава, че е пионер в това начинание. Друг интересен факт за него е, че двамата му сина – Доналд и Иан са били национали на Чили… по ръгби.

Следващият в списъка е Робърт Сидни Бък, а локацията – отново в Южна Америка. През 1909 г. Бък дебютира за родината си Уругвай срещу Аржентина. Общо за Уругвай през 1909-1910 г. Бък изиграва 3 мача и отбелязва 3 гола. Въпреки добрата си успеваемост, Бък решава да заиграе за Аржентина, където през 1912 г. изиграва едва 1 мач, в който бележи 1 гол.

Интересен е случаят на Световното първенство през 1934 г. Второто издание на турнира за Световната купа се провежда в Италия, а шампионът Уругвай отказва участие, тъй като 4 години по-рано много европейски държави отказват да пътуват до Уругвай. Италианското правителство влага много усилия на първенството – както в организационно ниво, така и за подсилване на отбора на Виторио Поцо. За целта в италианския отбор са включени няколко аржентинци. Това нямаше да е чак толкова фрапантно, ако Атилио ДемарияЛуис Фелипе Монти не бяха участвали с Аржентина на предходното Световно първенство. Луис Монти дори става единственият футболист в историята, който играе два финала на Световно първенство, но за различни държави.

Луис Фелипе Монти
Луис Фелипе Монти

През следващите години играчите, които сменят националните си отбори се увеличават. Ще се спрем на някои от най-известните играчи в историята, които са част от тази група.

Номер 1 в този списък няма как да не бъде най-голямата легенда на Реал Мадрид – Алфредо Ди Стефано. „Русокосата стрела” е роден в Буенос Айрес. Затова е и логично, че той дебютира на международната сцена с екипа на Аржентина през 1947 г, като печели Копа Америка. С отбора на албиселесте, Ди Стефано изиграва 6 мача и бележи 6 гола. В периода 1949-1953 г. Ди Стефано е футболист на колумбийския Милионариос, като в този период изиграва и 7 мача, в които вкарва 6 гола, за националния отбор на Колумбия. През 1953 играчът е трансфериран в Реал Мадрид. Останалото, както казват, е история. 282 мача и 216 гола за Кралския клуб. В този период Ди Стефано играе и за трети национален отбор, а именно този на Испания. За Ла Фурия Роха, аржентинецът изиграва 31 мача, в които бележи 23 гола.

Алфредо Ди Стефано и Пеле

Ди Стефано не е единственият, който играе дори за повече от два национални отбора. Легендата на Барселона Ласло Кубала играе първо за Чехословакия (баща му е от словашки произход), въпреки че Кубала е роден в Будапеща. Говори се, че Кубала е направил този ход, за да избегне военна служба. Все пак през 1948 г. Ласло Кубала изиграва 3 мача и за националния отбор на Унгария. След трансфера си в Барселона, унгарецът изиграва и 19 мача с 11 гола за Испания. В края на кариерата си Кубала дори изиграва няколко мача за отборът на Каталуния.

Друга голяма легенда на Реал Мадрид – Ференц Пушкаш също е защитавал цветовете както на родната Унгария, така и на „втората му родина” Испания. При него все пак основният акцент са мачовете му за Унгария, където е признат за най-голямата легенда на унгарския футбол.

Други известни играчи, които заслужава да споменем са Омар Сивори – играл е за Аржентина и Италия, както и Жозе Алтафини, който заменя националния отбор на Бразилия за този на Италия. Малко известен факт е, че френската легенда и бивш президент на УЕФА Мишел Платини също има мачове и за друга държава освен Франция. През 1988 г. Платини се завръща на терена с фланелката на Кувейт в мач срещу СССР.

През 2004 година ФИФА промени правилата и разрешаваше на играчи да играят за различни държави само ако са участвали в неофициални срещи за родината си. Въпреки това в този списък има някои доста известни играчи. Тиаго Мота има 2 мача за Бразилия през 2003 година, но след това игра основно за Италия (30 мача, 1 гол). 

Скандалджията Диего Коста пък отказа официалната покана на Бразилия, след като беше изиграл няколко приятелски мача преди това и реши да защитава цветовете на Испания.

Уилфред Заха е голямата звезда на Кристал Палас от няколко години, а като по-млад бе определян за поредният голям английски талант. С няколко мача за отбора под 21 години, както и 2 участия в неофициални срещи за мъжкия отбор на Англия, през 2017 година Заха реши, че ще защитава цветовете на Кот д’Ивоар.

Уилфред Заха

2021 година донесе нова промяна в правилата на ФИФА. От началото на тази година, когато даден играч е имал до 3 мача за дадена държава, то той може безпроблемно да смени държавата, под чийто флаг ще играе. Това даде възможност на играчи като Рожелио Фуньес Мори да заиграе за Мексико, след мачовете му за Аржентина.

Върнан Анита, който нашумя в България с краткия си трансфер в ЦСКА-София (без да изиграе официален мач), замени Нидерландия с Кюрасао. Мунир Ел Хадади, от който се очакваше да бъде следващият голям талант в испанския футбол, замени Испания с Мароко.

„Българската следа”

Разбира се и „Ний сме дали нещо на света”. Чехът Карел Буркерт има 1 мач за националния ни отбор, докато се състезава с екипа на Левски София. След това Буркерт изиграва и няколко мача за своята родина – Чехословакия. Кирил Симоновски пък е играч, който има мачове както за България, така и за Югославия.

Със сигурност най-известното име е това на Божин Ласков. Ласков изиграва 8 мача и 2 гола за България. През 1947 г. той напуска България заради комунистическия режим в страната. Заживява в Чехословакия, където продължава да играе футбол, което води и до трите му мача с националния отбор на Чехословакия. Друг интересен факт за Божин Ласков е, че той има завършени две висши образования. Завършил е духовната семинария и медицина. След като спира с футбола, работи като лекар.

By darik